Петър Петров, учител в Националната професионална гимназия в Тетевен: Новите технологии стимулират децата да изучават мебелно производство

Петър Петров е учител в Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в Тетевен. Училището не се оплаква от липса на интерес по отношение на кандидати за паралелка Мебелно производство – нещо, което е рядко срещано. Петър Петров пък е пример за човек от бизнеса, който влиза да преподава, защото иска да подготви бъдещите нови кадри за мебелното производство и да предаде знанията и уменията си. Освен това той също не страда от липса на интерес от страна на учениците. Напротив, смята, че те са мотивирани да учат и работят по проекти, свързани с проектирането и изработването на мебели.

Гимназията е асоцииран член на Камарата и има активна позиция по темите на дуалното обучение. БКДМП от години работи по проблемите на професионалното образование и е в тясна връзка с бизнеса и училищата.

Разкажете малко за себе си.

Завършил съм Инжерен дизайн в Русенския университет. Във втори курс започнах работа като интериорен дизайнер в ново интериорно студио. Взеха ме директно от университета. Работих за тях 4-5 години, но не го усетих като моето. Във една мебелна фирма Ергодизайн търсеха дизайнер на мека мебел, а аз винаги съм искал да проектирам точно това заради възможностите във формите. Прекарах там 13 години и още 3 г. във фирма Паралел, които произвеждат Дивани Нани. От 2 години съм учител в Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в Тетевен .

Защо избрахте да преподавате?

Нямам никакво логично обяснение. Бившата заместник-директорка на професионалната гимназия в Тетевен ми беше съседка. Преди да се пенсионира, дойде при мен и ме попита дали не искам да стана учител по мебелно производство. Завършил съм същото училище. Не трябваше да ме убеждава много, съгласих се.

Какво беше по-различното още първите дни в училище?

Младите хора и енергията са впечатляващи, когато ги видиш сутринта. В предприятията не е точно така – често работниците са намръщени, не се усмихват. А тук сутрин децата са пълни с енергия, поздравяват.

Заплащането явно не е било водещо при смяната на професията?

Като дизайнер взимах доста по-висока заплата. Но за 20 години в бранша не можах да си намеря технолог, с когото да работя заради липсата на кадри. През този период бях и технолог, и дизайнер, чертаех си сам детайлите, програмирах машините, внедрявах в производство и дори обучавах персонала. Виждах обаче, че професионални гимназии от цялата страна подготвят ученици в специалността Мебелно производство, но те не бяха достатъчно подготвени, за да работят в сектора. А в същото време български фирми внасяха кадри например от бившите руски републики заради трудностите с намирането на персонал. Затова когато ми предложиха да стана учител, видях възможност да обуча нови млади хора, които да поемат в професията, да излязат на пазара на труда с актуални знания и умения за бранша.

На какво искате да ги научите?

Запознавам ги със съвременните технологии. Те са родени с тях и попиват много бързо. Интересно им е да проектират и чертаят с 3D, а не на ръка и с молив. А това в бранша никога няма да им се наложи. Ще трябва да чертаят с 3D, AutoCAD.

Какви са впечатленията от настоящите ви ученици?

Децата усвояват много бързо, дори не мога да им насмогна. Нещата, които съм предвидил за цяла година, те ги приключват за няколко месеца и искат нови и нови задачи. Някога тези, които свършват заданията си по-бързо, откриват нови неща, свързани с мебелното производство в YouTube, консултират се с мен и аз ги насърчавам да правят допълнително.

Как вашата гимназия се опитва да привлича ученици?

Рекламираме специалността в интернет, основно във Facebook и Instagram. Записваме клипчета и показваме какво правим в час. Ние сме национална гимназия и с по-младите колеги обикаляме цяла България, срещаме се с различни ученици от различни градове и се опитваме да ги привличаме. Миналата година запълнихме паралелката Мебелно производство от първия път по първо желание на децата. Тази година вече станахме много популярни с тези нови технологии и машини и се надяваме на силен прием.

Какво мислите за имиджа на професионалните гимназии и това, че и родители, и деца не ги смятат за престижни?

Все още се мисли, че в работата в сектор мебелно производство означават да се трудиш в мръсна среда, да използваш стари машини. Но нещата много се промениха. В мебелния бранш вече има нови технологии, 3D проектиране, средата е модернизирана, чиста. Другото, което е важно в професионалното образование, е проектно базираното обучение. Давам пример: на учениците поставям задача да изработят легло. Те трябва да обмислят как да го начертаят, на каква машина да го направят, какви материали да изберат. Накрая се получава продукт, изработен от тях, и те се гордеят с постигнатото. Ако ги обучаваме фиктивно, без да се вижда крайния резултат, те губят интерес.

Какво трябва да се промени в професионалното образование у нас?

Учебните програми не са актуални изобщо. Учат се технологии и материали, които не се използват в мебелния бранш още от 80-те години на миналия век. В същото време CNC машините изобщо и не се споменават. А те са масово използвани в бранша. Например по Auto CAD имат няколко часа в 11 кл. и в 12 кл. вече им дават проектиране на продукт. Но тези часове не са никак достатъчни.

Смятам, че МОН трябва да се обърне към бранша и да си свери часовника с това, което се случва в момента в производството. Настоящата програма отегчава учениците, освен това е пълна загуба на време.

Каква е връзката между училището и бизнеса?

Фирмите са много отворени към професионалното образование. Ето в края на учебната програма и втори срок сме планирали обиколки в няколко мебелни фирми, гостуваме по тяхна покана.

Показах какви кадри подготвям и компаниите пък припознаха в тях свои бъдещи служители, видяха потенциала в младите хора. Трябва да вдигнем общото ниво на професионалното образование, за да има компетентни кадри на пазара.

На какво ви учат учениците?

Сблъскват се с проблеми, на които и аз не знам решенията. Поставят ме в ситуации, в които аз също трябва да се предизвикам и да мисля нетрадиционно.

Какви са ви отношенията с децата?

С тях сме приятели, но имаме и граница. Те споделят много с мен. Имат огромен респект към мен повече като професионалист, впечатляват се какво зная и умея. Виждат на какво мога да ги науча и го оценяват.