Светлана Боянова, председател на Институтa за агростратегии и иновации и Христо Цветанов, фермер – гости в предаването „Брюксел в превод” на Агро ТВ

 В този програмен период се чуха много критики за начина, по който се разпределят директните плащания по схемата за единно плащане на площ, как сектори като зърнопроизвдоството са облагодетелствани, как чувствителни сектори – като производството на зеленчуци и плодове, животновъдството и особено високопланинското, са ощетени и едва кретат. В следващия програмен период се предвижда схема с обвързано с производството подпомагане. Дали тя ще нанесе корекция и защо ние я избрахме?
Светлана Боянова: „Ние имаме много основания да избираме схемата с обвързано с производството подпомагане, защото по презумпция тя подпомага секторите в затруднено положение – и по агрономически условия, и по социални причини и др. Макар че ЕС беше решил след реформата през 2003 да не се предоставя обвързана подкрепа в такива размери, за да не се изкривява пазара, а всеки да гледа каквото сметне за добре, стига сам да бъде конкурентен – не само заради субсидиите, които ще получи за определено производство. Но стана ясно, че новите страни-членки, каквато е и България, не са достигнали този етап на производство или са изгубили много през годините, а се налага то да се подкрепи, защото е важно за икономиката на страната. Точно поради това за нас беше важно (тъй като аз участвах в преговорите) да подкрепим сектори, които са традиционни за България, като например животновъдството, и се чувствам горда, защото скок от 3.5 % на 13 % си е сериозен успех. Като се има предвид, че срещу нас стояха старите страни-членки – Франция, Германия. Германия например беше категорично против обвързаното производство, слава Богу Франция мина на страната на новите страни-членки и така успяхме да получим подкрепа с една декларация, която инициира българската държава, с която аз се гордея.
И в тази връзка, освен за животновъдството, такава помощ може да се предоставя и за други сектори. Ние имаме опит със схема за качество на плодове и зеленчуци, за крави с бозаещи телета, за овце и кози майки, в необлагодетелствани райони, в нитратни зони. Има много опции. Въпросът е, че с новите правила за обвързана подкрепа, според мен, трябва да си направим много добре сметката какви да бъдат схемите. Става дума само за производство на определени продукти, които са изброени в регламента: зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци, дървесни култури с кратък цикъл на ротация – те са и част от зелените дейности по линия на първи стълб.
По обвързаната подкрепа могат да се заделят 13% от общия финансов пакет на директните плащания по тази схема, и ако предположим, че са 790 млн. средно за всички години от 2014 до 2020, за България се получават около 206 млн. лева, които биха могли да се предоставят. За тази година ние предоставяме повече от тези 206 млн., но те идват от доплащания от бюджета. Но е хубаво да мислим по-мащабно, да заделим средствата от бюджета и за други дейности - за напояването например. Сама по себе си обвързаната подкрепа не е достатъчна. Необходим е комплексен подход.”
Христо Цветанов подчерта, че само средствата не решават въпроса, изискват се много други условия. „По отношение на плодовете и зеленчуците имаме проблем с организацията на пазара, с групите производители, защото разпокъсаността на производството е слаба страна в този процес. Имаме проблеми и с документите – или не се издават фактури, или се издават с много завишена стойност. Необходими са и други мерки – комасирането на земята, напояването... Определено фермерите бихме искали да се възползваме от максималния размер от 13% от тази подкрепа. Но само наливането на пари не би възродило секторите,” каза той.
Светлана Боянова добави, че за съжаление нашата страна още не е дала окончателно становище колко процента ще използваме по тази схема. „Някои страни членки – като Франция и Белгия, обявиха своите решения. Ние сме наясно с чуждите решения, но не и със своите. Вероятно това спокойствие на правителствено ниво идва оттам, че част от националните доплащания ще се прехвърлят към обвързаната подкрепа, за да не се товари националния бюджет. Но искам да подчертая, че наистина има възможности, а те не се обсъждат. Мисля, че фермерите смятат, че има добър баланс между секторите в обвързаната подкрепа. Стига обаче тези решения да бъдат подплатени с цифри. Все пак има и удачни стъпки от страна на министерството – завишиха плащането за крави на 200 лв. на животно. Това обаче не е достатъчно. Когато говорим за традиционни местни породи, да речем, биха могли да бъдат подпомогнати по други схеми – агро-екология в програма за развитие на селските райони например. Аз бих разделила проблемите: от една страна при самото производство тук на помощ идват директните плащания (за млад фермер, обвързано подпомагане, по линия на агроекологията по Програмата за развитие на селските райони, за необлагодетелствани райони и т.н.). Но не е само важно фермерът да произведе продукта, а да може да го продаде на цена, която да го държи на пазара. Държавата би трябвало така да разпише в Програмата за развитие на селските райони мерките за групи/организации на производители, че те да се прилагат на практика – а не както при миналия период – само на хартия. В програмата за селските райони трябва да се даде директен стимул за инвестиции, които се правят от групи/организации на производители. Хората искат да се обединят, за да печелят. Инвестициинната субсидия може да ги стимулира – да ползват обща земеделска техника, хладилници, складове за съхранение на продукцията – особено на плодове и зеленчуци и т.н.”
...
Искаш да научиш повече? Гледай оналйн Агро ТВ: http://www.agrotv.bg/p_1239Podpomagane,-obvyrzano-s-proizvodstvoto---zashto-nqmame-gotovnost-za-shemata.html