Светлана Боянова: Министерството закъснява с дебата кой печели и кой губи при директните плащания

 За младите фермери е предвидено до 2% от директните плащания, но какъв точно ще е процентът не се знае
За малките ферми до 100 дка е създадена специфична схема за подпомагане
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации пред АгроПловдивСветлана Боянова

До преди година бяхте зам.-министър на земеделието и храните, а днес ръководите института. Може ли да посочите стратегиите и иновациите (в името на института) към кого са адресирани? Към министерството или към аграрния бизнес? Интересува ни практическото приложение на разработките на Института за агростратегии и иновации.

Идеята да създам Института за агростратегии и иновации като ЮЛ в общественополезна дейност се породи от липсата или много оскъдната информация, която e достъпна за земеделската общност по отношение на новите правила на Общата селскостопанска политика (ОСП). От друга страна самата аз съм участвала в преговорите по реформата на (ОСП) и знам какви решения следва да вземе българската администрация и в какви срокове. И не на последно място исках да бъдем организацията, която да задвижи процеса на въвеждане на иновациите в земеделския сектор и затова

поканих в Управителния съвет на Института личности,
доказали се в своята област и ползващите се сред земеделскатта общност с уважение и много добро име. Искаме да дадем път на иновациите, което може да стане само чрез обединение на знанията и опита на повече хора. В Управителния съвет на Института са Антоанета Божинова – експерт в хранително-вкусовата промишленост, одитор на системи за качество и безопасност на храните и от 14 г. е изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Стоилко Апостолов, управител на фондация “Биоселена”, специалист в биологичното производство, което ще бъде приоритет в новия програмен период на ЕС. Христо Цветанов – доскоро председател на Асоциацията на земеделските производители, но той самият е земеделски производител, така че може да прави паралел между теория и практика. Друг производител е Иво Евгениев, опитен инвеститор и предприемач в сферата на хранителната промишленост, земеделието и лозаро-винарството. Поканили сме и Божин Божинов – декан на агрономическия факултет в Аграрния университет в Пловдив. Любомир Лозанов, изпълнителен директор на “Амета холдинг”. Така адресатите, за които ме питате са:

– на първо място от Института за агростратегии и иновации всеки ще може да намери конкретна информация за най-важното от случващото се на национално и европейско ниво в сферата на политиката по отношение на земеделието и развитието на селските райони – дати, цифри, възможности и подводни камъни;

– на второ място нашите анализи и коментари ще помогнат както на българския бизнес за неговите бъдещи планове и инициативи, така и на българските политици и администрация в решенията, които вземат и в крайна сметка да помогнем да се осигури устойчива и предвидима среда за развитието на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и селските ни райони. Темите, които сме разработили могат да се видят на сайта ни www.agroinnovations.bg и те са конкретни по отношение на всички важни въпроси по директните плащания и по програмата за развитие на селските райони. Имайте предвид, че повечето от тях бяха написани преди да бъдат публикувани новите Регламенти именно, за да бъдем полезни и да не губим време.

Тъй като сте един от най-добре информираните хора в страната относно европейските механизми, може ли да поясните кога ще започне регулярното прилагане на ПРСР? И дали 2014 г. ще бъде нулева за мерките в Програмата?

Да, в момента написването на Програмата е едно от най-важните неща за България, тъй като ние трябва да си дадем ясна сметка за какво и как ще бъдат усвоени 2,3 млрд. евро за 7-годишния програмен период. Наред с програмата е много важно да успеем да изберем най-верните решения за България по отношение на директните плащания – схема на първите хектари или таван на плащанията, обвързаната подкрепа – за кои сектори, по какви схеми, зелените плащания – кои дейности трябва да изпълняват в своите стопанства нашите земеделски производители, за да вземат плащането си на хектар, ще прилагаме ли схемата за малките стопанства по директните плащания или не и т.н. По отношение на Програмата за развитие на селските райони и кога може да стартира прилагането ѝ – на първо място е много важно да идентифицираме правилно приоритетите си като държава и да сме наясно как бихме искали да изглеждат българското земеделие и българските села в края на седемгодишния период. Успоредно с писането на Програмата е

изключително важно да се започне работа по изготвянето на българските нормативни актове
– ще се промени ли Закона за подпомагане на земеделските производители, ще се направят ли промени или не по отношение на ползването на земята в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така щото мерките на хектар по Програмата за развитие на селските райони, свързани с Агроекология и климат, Биологично земеделие, Натура и Необлагодетелствани райони да могат да се прилагат успешно в рамките на 5-годишен период (особено важно за пасищата – актуална в момента тема). Важно е още да се разпишат наредбите по прилагането на отделните мерки на Програмата, например по мярката за развитие на стопанствата, където се подпомагат и младите фермери, мярката за инвестиции, мярката за общинската инфраструктура и т.н. Ако писането на Програмата и на наредбите се случва едновременно, това ще помогне да не се губи ценно време и да се избегнат грешките от изминалия програмен период. Разбира се, че

2014 година би могла да не бъде нулева, стига да се вземе решение от ръководството на Министерството
на земеделието и храните. Защото ЕС дава възможност на страните членки дори и без да има още нова Програма да се поемат нови ангажименти по правилата на Програмата 2007-2013 г. и с пари от новата програма – разбира се с много детайлни изчисления. Тази възможност е разписана в Регламент 1310/2013 за преходните правила по ПРСР – въпрос на национално решение и обосновка. Чувам, че мярката за млад фермер ще бъде отворена с прием през май – ако е така, следва още от сега да са ясни критериите по които това ще стане и по кои правила ще се проведе този прием.

Повече мерки ли ще има в новата ПРСР? Коя е съществената отлика между предишната и новата Програма?

Няма особена разлика по вида на мерките, които могат да се включат в ПРСР. Към момента разбирам, че проектът на Програма предвижда познатите ни досега мерки – отново има мярка за инвестиции в производството и преработката, както и в инфраструктура за напояване (знаете, че не успяхме да я стартираме в предишния програмен период), мярка за развитие на стопанствата (тук се включва мярката за младите фермери и инвестициите за неземеделски дейности), мярка за основни услуги за населението (общинската инфраструктура) и т.н. Нова мярка е т.нар. стартова помощ за инвестиции в неземеделски дейности, нова е и мярката за хуманно отношение към животните. Новият Регламент за РСР предвижда нови приоритети, които да се включат в програмите за развитие на селските райони като например:

– мярката за сътрудничество по линия на Европейското Партньорство за иновации – ето това е темата за иновациите, която е в приоритетите и на Института.

– мярката за създаване на групи и организации на производители.

– мярката за късите вериги за доставка, създаването на пазари за продажба на земеделската продукция, тоест пазарните мерки, които вече са като мерки в Програмата за развитие на селските райони и т.н.

Друга важна разлика е, че съгласно Регламента по Програмата за развитие на селските райони трябва

задължително да бъдат заделени 30% от бюджета за така нареченото позеленяване,
а именно мерки като агроекология и климат, биологично земеделие, инвестиции в непроизводствени дейности, свързани с агроекологични изисквания и т.н. Приоритетни са проектите, свързани с колективни инвестици и интегрирани проекти.

Друга важна новост, която и ние подкрепяме е, че малките стопанства могат да се подпомагат по специална тематична подпрограма и затова за тях Министерството е разработило такава програма с конкретни възможности за инвестиции и развитие. По проекта на Програмата се предвижда малки да се считат стопанства с икономически размер до 8 000 евро и до 100 дка земя.

Някои държави вече обявиха дали ще намалят или направо спрат директните помощи при достигане на тавана от 150 000 евро, или ще подпомогнат схемата за първите хектари. Имате ли информация накъде клонят везните у нас? Принципно, кога е крайният срок за решаване на тази дилема?

По тази тема Институтът разработи отделен материал, в който разизграхме няколко сценария – какво ще се случи, ако се избере едната или другата опция, както и

кой губи и кой печели
от единия и от другия вариант. Оттам насетне МЗХ е отговорно за вземането на решението. Според мен се закъснява с дебата по темата, тъй като ние трябва съгласно Регламента за директните плащания да вземем това решение до 1 август тази година, но съгласете се, че преди това трябва да се сложат на масата всички цифри и опции. За съжаление не бих могла да кажа накъде се наклоняват везните у нас, тъй като сигналите от МЗХ по този въпрос са доста противоречиви.

Ако млад кандидат-фермер ви потърси съвет за това дали изобщо да се занимава със селско стопанство и ако го направи, към кой сектор да се ориентира, какво ще го посъветвате?

Няма да е професионално и не бих се наела да дам съвети на кандидатите за млади фермери в такава конкретика. Винаги трябва да се подходи индивидуално, тъй като освен европейското финансиране за един млад човек са важни и други неща, свързани с ежедневието му, трябва да се съобрази каква е неговата крайна цел, да се прецени вида на производството – растениевъдство или животновъдство, да се помисли за реализация на продукцията и т.н. Практиката по предишната програма показа голям интерес към стартовата помощ по мярката за младите фермери, но освен нея в новия програмен период се предвиждат и други възможности, за които бих информирала кандидатите. За младите фермери е важно да знаят, че задължително трябва да получат допълнително директно плащане на хектар, защото новият Регламент за директните плащания казва, че до 2% от годишния пакет за директните плащания трябва да се задели за младите фермери, но, винаги има едно но – нашите млади фермери трябва да следят какво решение ще вземе МЗХ, защото в Регламента пише до 2%, а реално колко ще се задели по схемата, все още не е ясно, не са ясни и изчисленията, на които ще се базира подобно решение – колко млади фермери, за каква площ и т.н. Друга група въпроси е свързана с възможностите, включително и за младите фермери, да получат подкрепа по схемата за обвързано подпомагане. Така че най-важното според мен е кандидатът да е информиран добре и след това да вземе сам решение за бъдещата си дейност в земеделието.

TAGS: ИНСТИТУТ ЗА АГРОСТРАТЕГИИ И ИНОВАЦИИ, СВЕТЛАНА БОЯНОВА