Институтът за агростратегии и иновации качва на сайта си целия, направен миналата година, анализ за преразпределителното плащане в помощ на диалога с МЗХ

 По повод новината, че Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува анализ на потенциалния ефект от прилагането на схемата за преразпределително плащане през 2014 г. и по повод на публикувания проект на Министерството за Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на сайта на МЗХ на 14.02.2014 г. Инстиутът за агростратегии и иновации публикува на сайта си (www.agroinnovations.bg) своя, направен още миналата година, анализ по темата. Идеята е в създалия се вече диалог да се вземе най-правилното решение за България.

Институтът за агростратегии и иновации е сдружение с тъкмо такава цел – събраните от председателя на Института Светлана Боянова експерти в областта на земеделието работят по различни сценарии и изследват разнообразни, съобразени с местните условия и необходимости, възможности, с цел страната ни да вземе най-добрите за нас решения по този и други ключови въпроси, свързани със земеделието.

От Института считат, че по този конкретен казус е необходимо политическото решение да се вземе на базата на ясни и обективни критерии и анализ на последиците от прилагането на въпросната схема. От Института припомнят, че още миналата година, преди да бъде публикуван основния Регламент за директните плащания, те разработват анализ по темата „Преразпределителното плащане – алтернатива в новата ОСП. Ще се възползва ли България от нея?” и без да изземат ролята на държавата по вземането на решение, предлагат няколко сценария, на базата на които да се избере най-правилното за България. (Повече – на сайта на института agroinnovations.bg)

Дебатът започна, защото според Института в новата наредба на МЗХ се предвиждат текстове, с които се въвежда възможността България да прилага т.нар. схема на първите хектари или още т.нар. преразпределително плащане вместо
опцията за намаляване на директните плащания над 150 000 евро. Обосновката на това предложение от страна на МЗХ е твърде оскъдна, а според Института това е един от ключовите въпроси, по който следва да се постигне консенсус сред земеделската общност.

Институтът излезе със становище по темата, защото счита, че освен липсата на ясни мотиви в новата наредба на МЗХ, подобна правна техника на взимане на решения е изключително неприемлива по такъв важен въпрос. Ето го:

„Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета дава възможност на всяка държава–членка да избере дали сумите над 150 000 евро, което едно стопанство получава като директни плащания на единица площ да бъдат редуцирани с минимум 5 % или минимум 5 % и максимум 30 % от пакета за директни плащания (за РБ всяка година над 700 млн.евро) да се задели за така нареченото преразпределително плащане (допълнително плащане към основното плащане, чийто максимален размер за България може да достигне 148.2 евро на хектар).
Институтът за агростратегии и иновации разработи анализ преди няколко месеца, който чрез поредица от цифрови симулации показва какво отражение върху различните по размер земеделски стопанства в България ще има вземането на едното или другото политическо решение.
Анализът показва, че над 96 % от земеделските производители, малки и средни по размер стопанства, които обработват 30% от земята, ще получат по-голяма субсидия на единица площ, ако България избере да въведе схемата за първите 30 хектара, в сравнение с избора на намаляване с 5 процента на плащанията над 150 000 евро, т.е за финансиране на схемата за първите хектари ще има по-голямо насочване на средства от големите стопанства към малките. В същото време големите стопанства (над 200 ха), които обработват над 70 % от допустимите по СЕПП площи, ще предпочетат намаляването с 5%, защото тази опция ще има по-благоприятен финансов резултат за тях.
Изборът на един от двата варианта, както и различните вариации в тях е политическо решение на Република България, но преди окончателното му вземане трябва да се проведе широк обществен дебат с всички заинтересовани страни (най-правилно чрез законодателна промяна), като Институтът разглежда компромисни варианти, удовлетворяващи в известна степен различните по големина земеделски стопанства чрез няколко инструмента при избора на схемата за преразпределително плащане, като например: като се приложи по-нисък от 65 % от средното годишно плащане на хектар процент или като се изберат не първите 30 ха, а първите 6 ха, 10 ха или 20 ха, като се заделят по-ниски проценти или ако не се приложат някои от схемите за директни плащания – схема за малки стопанства (до 10%), млади фермери (до 2%) и обвързана подкрепа (до 13%+2% за протеинови култури) или пък чрез избиране на проценти по-високи от 5% при опцията за намаляване над 150 000 евро.”

За повече информация:

www.agroinnovations.bg
Светлана Боянова,
Председател на Института:
00 359 888 34 39 74