Доц. Б. Божинов: Стопаните трябва да направят програма за сеитбооборот, за да не загубят 30% от субсидиите

 Божин Божинов е агроном-полевъд, завършил е АУ през 1990 г. До 1995 г. е работил в Института по памука и твърдата пшеница (сега Институт по полските култури) в Чирпан. От 1995 г. е главен асистент в катедра “Генетика и селекция” на АУ, а през 2005 г. е хабилитиран като доцент по генетика. От 2008 г. е декан на Агрономическия факултет в университета.

Специализирал е пет години в Льовенския университет в Белгия, както и в Центъра за подпомагане на земеделието в средиземноморските страни (CIRAD) във Франция.

Доц. Божинов участва в Управителния съвет на създадения през миналата година Институт за агростратегии и иновации, заедно със Светлана Боянова, Антоанета Божинова, Христо Цветанов, Стоилко Апостолов, Иво Евгениев и Любомир Лозанов.

Доц. Божинов, един от най-мъгливите моменти в новата ОСП са “зелените плащания”. За тях се говори най-общо, а правилата не са ясни. Какво знаете за тях?

Зеленият компонент в директните плащания е наистина важен, тъй като съставлява почти една трета от бюджета за директни плащания на всяка държава-членка на ЕС.

Регламентът дава възможност за предоставяне на „зеленото“ директно плащане на хектар само когато земеделския стопанин изпълнява в своето стопанство следните зелени дейности:

диверсификация на културите - в стопанства над 300 декара трябва да се отглеждат минимум три култури. От 100 до 300 декара трябва да има две култури. За стопанствата до 100 дка няма изискване за диверсификация . Приема се, че те, бидейки много малки, не засягат екологията и няма нужда да спазват тези зелени изисквания, но си получават зелените плащания. Тоест за тях тази една трета от парите им са що-годе гарантирани
5% от земеделската площ на стопанството да е покрита с така наречените екологично насочени площи, което се отнася за стопанства с над 150 дка обработваема земя.
В тях влизат земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици , площи с култури, които обогатяват почвата с азот и т.н. Примерно, на 300 дка това са 15 дка, за които фермерът трябва да докаже, че има права върху тях, че са част от неговото стопанство, но че той няма да ги ползва директно за земеделие. Специално за угарта, аз лично като агроном не се съгласявам, защото тя предизвиква ерозия на почвата и така си деградираме почвения ресурс. В България 40% от земята е подложена на ерозионни процеси. Тоест, ние трябва много внимателно да прилагаме угарите. Хубавото е, че угарта може да се избегне, като се използват затревени площи и други варианти. Но всички те изискват от стопанина да инвестира още средства. Те не могат да бъдат оставени необработени, а трябва да се поддържат в добро състояние.

Горните две дейности са задължителни за всяко земеделско стопанство , като има и трета дейност поддържане на съществуващи постоянно затревени площи – изисквания за тези, които имат пасища,мери и ливади.

Нашата страна може да избере да прилага изброените дейности или да прилага сходни на тях дейности като например:

Еквивалентни на диверсификация на културите – сеитбооборот, оставяне на зимно покритие на повърхносттта на почвата, междинни култури и др.;
Еквивалентни на екологично насочените площи – напр.оставяне под угар по екологични съображения,, управление на необработваеми буферни ивици и синори
Има и еквивалентни на поддържането на постоянно затревените площи дейности, като режим на рязане , подходящо косене, режим на наторяване и др.

Но селскостопанската година вече започна. Не трябваше ли досега да е решен този въпрос?

Въпросът е изключително важен, защото Регламентът дава достатъчно голяма гъвкавост на страните членки да избират от голямото меню това, което най-много ще подхожда да съответната държава. Защото всички знаем колко са различни помежду си например северните и южните държави членки откъм климатични условия и традиции в земеделието. В зависимост от това какво ще изберем се поставя и въпроса кой ще приложи тази възможност на практика. Най-напред министерството спешно трябва да реши дали ще избере зелените дейности или еквивалентните на тях,както и има възможност да е комбинация между двете. Защото това ще определи и реда, по който ще се прилагат. Това ще означава да се прецени и кой ще прилага избрания вариант и готова ли е администрацията да предложи от 2015 година зелените плащания. Според нас следва да се промени и Закона за подпомагане на земеделските производители и там да се разпишат изискванията към земеделските производители и да се определи компетентния орган, който ще приложи процедурите за очертаване на зелените площи, контролът от тях и т.н. Това означава също МЗХ да подготви и базата данни със зелените площи допустими за подпомагане и да създаде техническата възможност за земеделските производители, когато заявяват тези площи. Изрично изискване на Регламента е , че Държавите членки следва да гарантират, че системата за идентификация на земеделските парцели съдържа референтен слой за отчитане на екологично насочените площи. Този референтен слой включва по-специално съответните специфични ангажименти и/или схемите за удостоверяване на екологичните практики.

Зелените плащания заедно с директните субсидии ли ще се получават?

Зелените плащания се получават заедно с директните субсидии, като от Института сме направили изчисления каква сума ще получават земеделските производители в България при определени сценарии, ако спазват изискванията на зеленият компонент,Регламента не предвижда санкции за 2015 и 2016 година , ако тези изисквания не се спазват, даден е малък гратисен период.Но от 2018 година започва прогресивно намаление на субсидиите на единица площ, ако земеделските производители не изпълняват „зелените“ дейности.

Излиза, че доста въпросителни има по новите условия за плащане?

Нещата са ясни, но решенията не са взети. Ние в Института сме разработили темата и информацията може да се намери на нашия сайт: http://www.agroinnovations.bg/zelenite-direktni-plashchaniya. За съжаление нашите земеделски производители нямат нагласата да следят внимателно какво става в Брюксел и оттам да изискват от МЗХ да вземе съответното решение. Така стана и с преразпределителното плащане миналата седмица, за което вече знаете. Институтът е готов да съдейства с този анализ и да обсъди въпроса както със МЗХ, така и със земеделската общност, но както виждате тези дискусии са изключително закъснели и реално не се провеждат детайлно и открито. В това според нас се състои проблемът и затова искаме да бъдем максимално полезни, защото в крайна сметка от ненавременни и необосновани решения ще загуби не само земеделския стопанин, но и всички ние.

източник: http://agroplovdiv.bg/19781/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B1-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF/