Петър Младенов за революцията "Таксим" и бъдещите му планове като младежки делегат

Здравей, Петър. Поздравления за поредното постижение. С Милена Андреева (другият младежки делегат) изпреварихте общо 45 млади и активни хора, за да се класирате на престижното първо място. Разкажи ми за себе си и за твоето състезание. Интересно ми е какво те мотивира и амбицира по време на конкурса?

Благодаря за поздравленията! Истински се вълнувам и едновременно с това се чувствам горд, че по един или друг начин мога да представлявам България в ООН.

За да се върна на въпроса, ще споделя, че съм на 22 години, родом от София. Вече 7 години се занимавам със здравни и сексуални права на младите хора, здравно и неформално образование, превенция на ХИВ/СПИН, както и младежко участие. Именно работата ми с и за младите хора, а и защото самият аз съм такъв, ме мотивираха да взема участие в конкурса. По мои наблюдения програмата Български младежки делегат в ООН дава изключителната възможност именно ние, младите хора да бъдем активни при формулирането и прилагането на решения, както и при създаването на политики, касаещи човешките и гражданските права на високо ниво, което е уникално.

Ясно е, че младите хора са надеждата на България. Но кажи ми, мислиш ли, че вашите идеи днес, особено в момент като този, ще спомогнат за по-хубавото утре, и готов ли си да бъдеш част от тази промяна?

Определено смятам, че ние (младите хора) трябва да бъдем разпознати като надеждни партньори от страна на институциите в България. Вярвам, че всеки един от нас е уникален и талантлив по свой начин, както и че всеки един заслужава да бъде чут. За съжаление, в момента не сме свидетели на голяма чуваемост и възможност младите хора да бъдат изслушани и чути, но ще работим в тази посока, защото бъдещето на България ни засяга.

А това, което става с младите в съседна Турция, как би го определил? Ти се върна от Истанбул буквално преди дни, когато протестът беше още в началото. Разкажи ми какво е да бъдеш в сърцето на недоволството?

Имах изключителния шанс да участвам в писането на новата история на Република Турция. Бях в Истанбул заради участието си в Младежки форум, организиран от Фонда на ООН за населението (ФНООН). Протестите започнаха на третия ден от моето пребиваване в града, но знаци за тях имаше още в началото. Първият ден излязох на разходка и се озовах на площад Таксим (бел.авт. по-известен днес като площада на промяната). На него имаше около 20-25 души, с табели, очевидно протестиращи, но тогава не разбрах за какво. 48 часа по-късно картината тотално се промени. Тези 25 човека станаха 2 500, а после 100 000, в момента мисля че са над 250 хиляди.

Като млад човек, не можех да стоя безучастно. Реших да подкрепя връстниците си, просто не издържах да гледам как човешки права биват потъпквани с такава жестокост. Чувството беше различно, нещо което не бях изживявал до тогава. В мен бушуваха всякакви емоции – от тъга до радост, от омраза към статуквото до любов към свободния дух, който не може да бъде пречупен. Вървях по улиците редом с хилядите хора от всякакви възрасти. Всички те знаеха какво искат, бореха се за едно – да бъдат свободни в собствената си държава! На Таксим и в Гези, те не крещяха, а ръкопляскаха, не се биеха, а танцуваха. Хората в колите, които не можеха да участват, надуваха класоните в подкрепа своите съграждани.

В Истанбул изпитах уважение към начина, по който хората изразяват своята позиция – видях пред себе си истинско гражданско общество с позиция!

Другото нещо, което никога няма да забравя е отвратителното усещане от сълзотворния газ. Не пожелавам на никого да изпита това химическо оръжие – очите ти се затварят, не можеш да дишаш, просто не виждаш и се задушаваш. Ужасно!

Сега, когато гледам репортажите от Истанбул, искрено се надявам всички тези хора да бъдат чути, да постигнат това, за което се борят и най-вече – насилието над мирни граждани да спре!

Революцията „Таксим“ – какво следва според теб? Виждаш ли евентуална намеса – с позиция или с действия – на международната общност?

Според мен никой не може да предвиди събитията в Турция. Те избухнаха от нищото, заради което корените на проблема трябва да се търсят доста по-дълбоко. Искам да вярвам, че краят ще е позитивен, че няма да пострадат повече хора, че исканията и желанията на народа ще бъдат уважени.

Колкото до намесата на международната общност, чисто юридически няма как да стане на този етап. Трябва да бъде констатиран конфликт, в против случай намесата би означавала нарушение на суверенитета на държавата. Разбира се, ако жертвите се увеличат, смятам че ООН задължително трябва да изготви ясна позиция за овладяване на ситуацията.

От Турция се връщаме в България – как гледаш на протестите от последните дни?

Похвално е това, че и ние еволюираме в активно гражданско общество. Много се надявам да успеем да унифицираме исканията си, така че да сме единни в позициите си и да бъдем чути. Последното е най-важното.

Какво ти предстои оттук нататък като младежки делегат? Имаш ли вече списък със задачи?

На първо място, искрено се надявам вълнението ми скоро да премине – емоциите от церемонията за избор на нови младежки делегати все още бушуват в мен, все пак са минали само няколко дни (смее се). Но ако трябва да съм сериозен, определено смятам, че предстои една много динамична година, изпълнена с доста работа, отговорности и проекти, но и с положителни емоции. Вярвам, че заедно с Милена ще успеем да съберем и структурираме мненията и вижданията на колкото се може повече младежи като нас, за да ги представим достойно на високо ниво в Ню Йорк.

В заключение, какво ще полежаеш на себе си и на Милена?

Пожелаваме си най-вече здраве и късмет през следващата мандатна година. Да работим усилено, за да постигнем набелязаните цели и да защитим отговорно интересите на младите българи. Също така, да създадем нови партньорства с ресорните институциите, с представители на публичния и частния сектор, с НПО и да покажем, че всички заедно можем да работим за доброто на българската младеж.

Автор: Виктория Иванова
Източник: www.bgyouthdelegate.org