90 милиона лева са директните разходи, свързани с мускуло-скелетните заболявания

 90 милиона лева са директните разходи, свързани с мускуло-скелетните заболявания

Над 30 процента от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците; Експерти препоръчват замяна на болничните листове с удостоверение за годност

16 октомври 2012, София: Доклад за състоянието на мускулно-скелетните заболявания (МСЗ) в България и как влиаят те на трудовата заетост бе представен по време на кръгла маса и доказа че нарушенията на опорно двигателния апарат са на трето място след респираторните заболявания, травмите и отравянията, като причина за отсъствие от работа сред осигурените лица в страната. Директните разходи свързани с МСЗ за една година са 90 милиона лева, а загубите в резултат на отсъствие от работа достигат до 27 милиона лева през 2010 година.

Събитието бе организирано съвместно от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Българско сдружение на болните от болестта на Бехерев и Национален български пациентски форум. То се проведе с участието на членове на правителството, комисиите по здравеопазване и социална политика в Народното събрание, НЗОК, пациентски и здравни организации и др. На срещата се дискутираха данните от доклада и бяха начертани краткосрочни стъпки спрямо препоръките посочени в него.

Основните изводи, направени в резултат на изследването са, че мускулно-скелетните заболявания, като болки в гърба, разтежения на ръцете или врата, ставни заболявания допринасят за ограничение на пазара на труда и значително увеличават бремето върху системата за социално подпомагане, тъй като водят до различни увреждания. Въпреки че българските институции регистрират разпространението и отражението на мускулно-скелетните заболявания, липсва система за обмен на информация между тях, както и няма единен стандарт за събиране и обработване на първичните данни. Поради този факт има риск от увеличаване на неточности в статистиката по отношение на общественото бреме в резултат на опорно-двигателните нарушения. Експертите посочват преодоляването на въздействието им върху пазара на труда да се превърне в непосредствен приоритет.

Един от основните проблеми от които страдат самите пациенти е дългия период от появата на първите симптоми до поставянето на точна диагноза и предписването на адекватно лечение. Доста често този диапазон достига до 7-8 години. Друг проблем е системата за удостоверяване на инвалидизиране у пациентите, което води до загуба на работа, социална изолация и липса на развитие у хора с желание и възможности за труд.

В докладът са посочени конкретни препоръки за справяне с посочените проблеми. На първо място е изготвяне на национален план за работа с хората с увреждания на опорно-двигателния апарат. Посочено е и създаване на единна система за събиране и обработка на данни, както и замяна на стандартните болнични листове с въведените във Великобритания ‘Fit Note’ – лист за годност. Чрез тях GP-тата ще могат да посочват какви функции е годен да изпълнява служителят. В основата на препоръките е фокусът върху капацитета на служителите, и тяхната социална и работна адаптация. Своевременната диагностика и ранното интервениране е жизнено важно. Навременните действия могат да помогнат на хората с мускулно-ставни заболявания да запазят работата си и да постигнат баланс между личните нужди от отдих и възстановяване и потребността да работят.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Факти и данни:

• Мускулно-скелетните заболявания са на трето място след респираторните заболявания, травмите и отравянията, като причина за отсъствие от работа сред осигурените лица в страната;
• Над 30 процента от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците;
• 90 милиона лева са директните разходи, свързани с мускуло-ставните заболявания;
• 8,9 процента от първичната инвалидност сред хора на възраст над 16 години се дължи на заболявания на мускуло-скелетната система и на съединителната тъкан, според анализ на данни от 2009г. При 82 процента от тях инвалидността е над 50 процента;
• 13.3 процента от мъжете и 11.7 процента от жените в трудоспособна възраст в България през 2010г. не са били активни в резултат на заболяване или инвалидност;
• 1005.2 хоспитализации на 100,000 души в трудоспособна възраст или 6.1 процента се дължат на мускуло-ставните заболявания, според данни от 2004г;
• 27 милиона лева достигат загубите в резултат на отсъствия, свързани с МСЗ през 2010г.;
• 31,6 милиона лева са изразходвани за болнични и пенсии поради нетрудоспособност през периода януари – септември 2011г.;
• 33.7 процента от българите смятат, че работата има негативно отражение върху здравето им;
• 27 процента от работниците и служителите са отсъствали по здравословни причини, а други 7,7 процента от хората в трудоспособна възраст отсъстват от работа поради необходимостта да се грижат за някой близък.

За проекта Fit for Work

Fit for work (Годни за работа) е проект на Work Fondation, провеждан под егидата на Европейската комисия. Тази инициатива е насочена към подобряване условията на труд за хората с мускулно-скелетни заболявания чрез насърчаване на многостранен диалог.
В рамките на проекта през 2011 година е създадена Европейска коалиция FIt for work, обединяваща представители на Европейската комисия, международни експерти и представители на страните членки. Европейската коалиция в партньорство с Work Fondation изработва регулярни доклади за състоянието на мускулно-скелетни заболявания и трудовата заетост в 31 държави от и извън Европейския съюз, дава препоръки и насоки за подобряване към страните членки.
Български партньори и основни двигатели на проекта в страната са Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Българско сдружение на болните от болестта на Бехерев и Национален български пациентски форум.

За повече информация:

fitforworkeurope.eu - Официален сайт на проекта Fit for Work
revmatologia.org – Официален сайт на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и пълен текст на доклада „Годни за работа България”, изготвен от Work Foundation