Вдъхновена от изпълнители като Ashnikko, Cobrah, Addison Rae, Charli xcx, Poppy и Grimes, Strascha създава музика, която приема по-разхвърляните и несъвършени страни на човешката природа и превръща трудните емоции в нещо смело, игриво и вдъхващо сила.
„Hack“ се ражда по време на творчески лагер за писане на песни в Sound Ninja Academy в София,
България, в особено труден момент от живота на Strascha. Тя преживява края на важно приятелство, докато едновременно се опитва да балансира между още сякаш хиляди други отговорности. Тъжна, ядосана, претоварена и като цяло в недобро психическо състояние, тя е на крачка от това изобщо да пропусне сесията за писане на песни.
На път към студиото в онзи ден Strascha седи в трамвая и сериозно обмисля да отмени участието си в кемпа. Вместо това все пак отива... и така се ражда „Hack“.
„Взех всички онези негативни емоции, които изпитвах, и ги насочих в песента“, казва Strascha. Парчето се оформя с впечатляваща скорост. Strascha влиза в сесията с ясна представа за звученето, което иска, а продуцентът Исаак Енчев бързо превръща тази идея в готова продукция. Китаристът Алекс Христов, с когото Strascha се запознава за първи път именно по време на сесията, записва кулминационното китарно соло на песента само от един дубъл.
Strascha също записва вокалите си от един дубъл, преди да добави допълнителни дублиращи вокали. За не повече от шест часа песента на практика е завършена. Последният щрих идва неочаквано, когато известният
български микс инженер Димитър Ганчев случайно минава през Sound Ninja същия ден. След като чува парчето, той предлага да се добави още шум в ниските честоти чрез чинелите. Въпреки че първоначално предложението
изглежда необичайно, предвид колко силно вече звучи песента, добавката незабавно преобразява микса и придава на „Hack“ финалния завършен щрих, от който има нужда. За Strascha песента остава специална от този момент нататък.
„Hack“ стана любимата ми песен още в момента, в който я написах, и мисля, че определено все още е сред най-любимите песни, които някога съм писала.
Името Strascha идва от българската дума „страх“. За Strascha това име представлява философия, която стои в основата както на музиката ѝ, така и на творческата ѝ идентичност. Вместо да избягва неудобните и неприятни емоции, Strascha ги възприема като източник на творчески потенциал. Страхът, тъгата, несигурността, гневът, завистта и ревността не са чувства, които трябва да бъдат скривани или потискани. Те могат да бъдат преобразени в музика, изкуство, хумор, красота и оптимизъм.
„Strascha всъщност е моят начин да се сприятеля със страха, вместо да бягам от него.“
Този подход намира отражение в целия „Hack“. Песента взема емоционалния хаос около един болезнен период и го превръща в нещо шумно, енергично и живо.