Когато пазаруването е споделено преживяване

Споделено преживяване ли е пазаруването според вас? Спомням си първото ни целенасочено шопинг пътуване с майка ми. Беше лятото на 2008г., за дълъг четиридневен уикенд до Милано. Никога няма да забравя емоцията от тези дни, която надхвърли чисто прагматичната страна, свързана със закупуването на красиви и полезни модни придобивки. 4 дни на динамичен ритъм, десетки изминати километри (предимно пеш, но и с трамваите от 20те години по линия №1, както и с метрото за по-далечните точки), безброй чаши еспресо и омайващо вкусни италиански сладкиши, паста, вино и много сладолед. Пазаруването бе част от умело планирано качествено време заедно, през което се откъснахме от обичайното работно всекидневие, заобикаляща среда и задачи. Време, в което се потопихме в удоволствието да си говорим, да разглеждам и да мерим, без да си гледаме часовника или телефона. Минути и часове, които отминаваха неусетно, като миг, защото бяха приятни и леки. В тези дни усетихме радостта от експеримента – да търсиш хубави находки, както и да пробваш различни, непривични за стила си дрехи и аксесоари, да се видиш в друга светлина и дори – да се влюбиш в едно по-различно свое Аз!

Мисля, че това беше повратната точка в усещането ми за ходенето по магазините като едно споделено преживяване. Момент, в който дòсега с пространството на магазина, асортимента, материите и изработката, както и контакта с персонала, търсенето на съдействие и съвет, дават онази добавена стойност, която никой онлайн магазин не може да пресъздаде. (Не ме разбирайте погрешно – аз обичам да пазарувам онлайн, но офлайн преживяването създава истории и спомени, които можеш да разказваш години наред.)

След това пътуване се отвори апетитът ми за този тип преживявания – които планираш и очакваш с нетърпение и искаш да преживееш отново и отново! Пазаруването в магазин е вид изкуство – да тренираш погледа си така, че да откриеш правилната впечатляваща находка, която ще освежи гардероба и ще те заяви по най-добрия начин.  Това е и повод да излезеш от зоната си на комфорта и да поискаш да се видиш и (пре-)откриеш в нова светлина.  
Тези пътувания продължиха да се случват – винаги в приятна компания по женски – с мама, сестра ми или с моята най-близка приятелка Слави. Шопингът бе част от план, в който имаше музеи, ресторанти, оперни посещения и още куп интересни неща, които човек може да направи около едно пътешествие.

Пандемията наруши този хубав ритъм, но се радвам, че вече успяваме да се завърнем към някои позабравени преживявания между приятелки, които сега усещаме като още по-ценни. Като форма на награда след месеци пауза. Историята продължава тук.