Международна конференция на ПУ „Паисий Хилендарски” даде тласък на учените да решат проблемите на Зеления преход

Проведената на 30 септември научна конференция, посветена на Зеления преход събра 50 учени от България, Обединеното кралство, САЩ, Руската Федерация, Кипър и Белгия. Участваха членове на Европейския Парламент – Радан Кънев и Цветелина Пенкова, както директорката на дирекция „Чиста планета“ на Европейската комисия Розалинде ван дер Влис, зам. -директор Стефка Славова от Световната банка. В приветственото си слово бившият президент Петър Стоянов подчерта, че зеленият преход изисква мобилизиране на потенциала на страната и обединение около целите на този общ за човечеството преход.

Конференцията постигна основната си цел – да стимулира учените да насочат изследванията си към проблемите на Зеления преход и подпомогнат бизнеса и държавата в очертаване на стратегията и осъществяването на реформите по възможно най-ефективния и с най-малко социални разходи начин.

Във всички доклади пролича консенсус за това, че преходът е неизбежен и ще доведе до сериозни промени в икономиката и социалния живот, че промените ще проникнат във всички сфери на обществото. Въпреки очертаната в докладите значителна  несигурност около ефектите и начина, по който ще протече процеса на прехода, участниците в конференцията се обединиха около виждането, че климатичните промени налагат бързи и ефективни действия, а професор Никсън от Оксфорд Икономикс представи оценките си,  че ако не се предприемат действия срещу климатичните промени губим до 2025 г. – 1%, а до 2030 4% от световния брутен вътрешен продукт. Неотложна е необходимостта от честно и реалистично да се говори за политическите избори които стоят пред държавите.

Една от основните теми беше да се проследи опита на различните държави в зеления преход, като анализът в докладите показа, че има значителна конвергенция в целите, политиките и инструментите, но се очертаха и сериозни различия на старта на зеления преход, което ще доведе до различна цена на прехода в отделните страни. Проф. Данилова от Руската Федерация в своите изследвания достига до извода, че преходът ще е свързан с огромни разходи. Загубите на руската икономика от въвеждането на въглеродния данък от ЕС на година се оценяват на 1,8 и 8,2% млрд. щ.д. 

От представителя на Световната банка Стефка Славова беше посочено, че като глобална институция прави много за изясняване на проблемите и необходимите мерки във връзка с промените в климата. В световните въглеродни емисии 32% се произвеждат от индустрията. Производството на електроенергия съставлява 24% от емисиите, а в ЕС значително по-малко – 21%. Потреблението на енергия е вторият най-голям замърсител. Въглеродните емисии са разпределени неравномерно между отделните страни и разходите за прехода ще засили неравенството между страните ако не се вземат подходящи мерки. Един от регионите, които ще бъдат най-сериозно засегнати са съседните на нашата страна Западни балкани, чиито въглеродни емисии надвишават значително тези в ЕС. При тях енергетиката произвежда два пъти повече емисии, замърсяването на въздуха в някои градове надхвърля 50%. Дискусията откри важни въпроси за това как ще се отрази европейския преход върху региона, чиито финансов сектор е твърде рисков от екологична гледна точка и твърде слаб за да финансира зелени проекти.

Специално внимание в конференцията събуди Китай активна с активната си и предсказуема зелена политика и очакваните ефекти върху целия свят. Китай има да наваксва в тази област доколкото е най-големият емитент на въглеродни емисии - 26,9% от световните емисии (САЩ 13,1%).  Основният замърсител е самото производство на енергия, поради големият дял на въглищата. 5,5 милиона работят във въглищните мини и 2,5 млн. в производството на ел ток. Въпреки това Китай прави сериозни стъпки за декарбонизация като за последните 15 години ги намали с 20%. Китай планира да инвестира много повече от другите страни в зеления преход - 21 трилиона щ.д до 2035 година като само 10% от финансовия ресурс ще се инвестира от държавата, а останалите от частни капитали, от които 80% като банкови кредити. Как всички тези промени в Китай ще се отразят върху световната икономика предстои да се изследва, но най-вероятно цените в Китай ще растат и външната конкурентоспособност ще бъде в риск. 

Една от темите на дискусията беше дали Зеленият преход и свързан с разкриване на работни места или обратното, по който нямаше единодушно мнение и са необходими бъдещи изследвания.

Вторият панел на конференцията се фокусира върху макроикономическите ефекти на зеления преход, като участниците изтъкнаха липсата на национална стратегия за зеления преход и в частност и за кръговата икономика. Страната е на последно място в ЕС по рециклиране. 

Един от основните изводи от конференцията е, че Зеленият преход ще доведе до много силно държавно участие в икономиката и засилване на регулаторните фактори. Емпирично се доказва, че най-силен ефект сред различните фискални и финансови инструменти имат данъците. Държавата ще засили преразпределителните си функции – новите данъци и санкции заедно с емитирането на дълг ще постави финансовата стабилност в риск, а щедрите стимули и нови финансови инструменти ще превърнат държавата в още по-силен субект на икономиката и влияние върху частния сектор. В тази ситуация участниците дискутираха и ролята на централните банки, които също ще въвеждат нови регулации и все по-активно ще включват зелените критерии в рисковете за банковата система.

Изследване на сближаването между държавите-членки в ЕС под въздействието на декрабонизацията показва, че до сега намаляването на въглеродните емисии в ЕС не е водело до сближаване по основния показател БВП на човек. Докато за Зеления преход има ясни цели, политики и инструменти за постигането им, то за сближаването икономическото развитие на страните в този уникален преход, няма такива. Необходимо е да се активизират ефективни политики за да не доведе прехода до дивергенция в ЕС.   

Според участниците в конференцията, под въздействието на Зеления преход финансовата система ще се преструктурира. Важно място намира пазарът на зелени облигации, който отбелязва ренесанс. Те са нараснали за последните три години с 43% в ЕС. В България все още няма издадени зелени облигации.

В бизнес панела цените на енергията бяха във фокуса на дискусията. Участниците достигнаха до извода, че високите цени на електроенергията са свързани с широк кръг фактори сред които слабата свързаност, дефектите в процеса на либерализация и международните фактори. Не трябва да се фокусираме само върху въглеродните емисии, произведени от самата енергетика – значителни емисии произвежда в България транспортът – публичният и частният. 

Добри премери за успешен Зелен преход представи г-н Панчев за Тракия икономическа зона със заявка до 2024 всички фирми в зоната да са въглеродно неутрални. Фирмите имат собствени зелени планове, като в значителна степен те са постигнали изискванията за кръгова икономика. Въпросът е успешният опит да се пренесе и извън зоната. 

В бизнес панела резултати от изследванията си представиха учени, които акцентираха върху поведението на потребителите и необходимостта гражданите да бъдат привлечени към зеления преход. Посочи се важността на маркировката за насърчаване на енергийната ефективност на домакинствата.

Някои изследвания в секторите на индустрията, строителството и туризма показват, че се очакват значителни дисбаланси, а проф. Христосков разви тезата за енергийна бедност на фирмите.

В панела посветен на социалните аспекти на зеления преход бяха дискутирани проблемите на енергийната бедност и методологическите подходи за нейното изчисляване, което има огромно значение за формулиране на ефективни политики за подкрепа.  Счита се, че нараства енергийната бедност, а получаването на подкрепа от 1995 г насам трябва да се основава но нови подходи и методи, заявка за които беше направена на конференцията. Беше представена и методология за оценка на социалните разходи от преструктурирането на въглищните региони.

В панела посветен на регионалните аспекти на Зеления преход се очертаха основните предизвикателства за някои силно засегнати региони и риска за засилване на регионалната дивергенция. Учените не достигнаха до общо мнение за връзката между основните концепции тази за зелената и за устойчивата икономика, но има риск социалните аспекти да се подценят в хода на прехода. Ролята на образованието и „зелените университети“ се посочиха като ключови за формирането и мобилизирането на човешкия капитал, който ще реализира един успешен Зелен преход. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” направи заявка за превръщането си в средище на изследвания, анализи, генериране на предложения и обогатяване на учебните програми, за да формира творците на Зеления преход сега и в годините до 2050-а, която е обявена за годината на пълна декарбонизация.