30 Септември 2021г.
Проведената на 30 септември научна конференция, посветена на Зеления преход събра 50 учени от България, Обединеното кралство, САЩ, Руската Федерация, Кипър и Белгия. Участваха членове на Европейския Парламент – Радан Кънев и Цветелина Пенкова, както директорката на дирекция „Чиста планета“ на Европейската комисия Розалинде ван дер Влис, зам. -директор Стефка Славова от Световната банка. В приветственото си слово бившият президент Петър Стоянов подчерта, че зеленият преход изисква мобилизиране на потенциала на страната и обединение около целите на този общ за човечеството преход.

Конференцията постигна основната си цел – да стимулира учените да насочат изследванията си към проблемите на Зеления преход и подпомогнат бизнеса и държавата в очертаване на стратегията и осъществяването на реформите по възможно най-ефективния и с най-малко социални разходи начин.
Във всички доклади пролича консенсус за това, че преходът е неизбежен и ще доведе до сериозни промени в икономиката и социалния живот, че промените ще проникнат във всички сфери на обществото. Въпреки очертаната в докладите значителна несигурност около ефектите и начина, по който ще протече процеса на прехода, участниците в конференцията се обединиха около виждането, че климатичните промени налагат бързи и ефективни действия, а професор Никсън от Оксфорд Икономикс представи оценките си, че ако не се предприемат действия срещу климатичните промени губим до 2025 г. – 1%, а до 2030 4% от световния брутен вътрешен продукт. Неотложна е необходимостта от честно и реалистично да се говори за политическите избори които стоят пред държавите.
Една от основните теми беше да се проследи опита на различните държави в зеления преход, като анализът в докладите показа, че има значителна конвергенция в целите, политиките и инструментите, но се очертаха и сериозни различия на старта на зеления преход, което ще доведе до различна цена на прехода в отделните страни. Проф. Данилова от Руската Федерация в своите изследвания достига до извода, че преходът ще е свързан с огромни разходи. Загубите на руската икономика от въвеждането на въглеродния данък от ЕС на година се оценяват на 1,8 и 8,2% млрд. щ.д.
От представителя на Световната банка Стефка Славова беше посочено, че като глобална институция прави много за изясняване на проблемите и необходимите мерки във връзка с промените в климата. В световните въглеродни емисии 32% се произвеждат от индустрията. Производството на електроенергия съставлява 24% от емисиите, а в ЕС значително по-малко – 21%. Потреблението на енергия е вторият най-голям замърсител. Въглеродните емисии са разпределени неравномерно между отделните страни и разходите за прехода ще засили неравенството между страните ако не се вземат подходящи мерки. Един от регионите, които ще бъдат най-сериозно засегнати са съседните на нашата страна Западни балкани, чиито въглеродни емисии надвишават значително тези в ЕС. При тях енергетиката произвежда два пъти повече емисии, замърсяването на въздуха в някои градове надхвърля 50%. Дискусията откри важни въпроси за това как ще се отрази европейския преход върху региона, чиито финансов сектор е твърде рисков от екологична гледна точка и твърде слаб за да финансира зелени проекти.
Специално внимание в конференцията събуди Китай активна с активната си и предсказуема зелена политика и очакваните ефекти върху целия свят. Китай има да наваксва в тази област доколкото е най-големият емитент на въглеродни емисии - 26,9% от световните емисии (САЩ 13,1%). Основният замърсител е самото производство на енергия, поради големият дял на въглищата. 5,5 милиона работят във въглищните мини и 2,5 млн. в производството на ел ток. Въпреки това Китай прави сериозни стъпки за декарбонизация като за последните 15 години ги намали с 20%. Китай планира да инвестира много повече от другите страни в зеления преход - 21 трилиона щ.д до 2035 година като само 10% от финансовия ресурс ще се инвестира от държавата, а останалите от частни капитали, от които 80% като банкови кредити. Как всички тези промени в Китай ще се отразят върху световната икономика предстои да се изследва, но най-вероятно цените в Китай ще растат и външната конкурентоспособност ще бъде в риск.
Една от темите на дискусията беше дали Зеленият преход и свързан с разкриване на работни места или обратното, по който нямаше единодушно мнение и са необходими бъдещи изследвания.
Вторият панел на конференцията се фокусира върху макроикономическите ефекти на зеления преход, като участниците изтъкнаха липсата на национална стратегия за зеления преход и в частност и за кръговата икономика. Страната е на последно място в ЕС по рециклиране.
Един от основните изводи от конференцията е, че Зеленият преход ще доведе до много силно държавно участие в икономиката и засилване на регулаторните фактори. Емпирично се доказва, че най-силен ефект сред различните фискални и финансови инструменти имат данъците. Държавата ще засили преразпределителните си функции – новите данъци и санкции заедно с емитирането на дълг ще постави финансовата стабилност в риск, а щедрите стимули и нови финансови инструменти ще превърнат държавата в още по-силен субект на икономиката и влияние върху частния сектор. В тази ситуация участниците дискутираха и ролята на централните банки, които също ще въвеждат нови регулации и все по-активно ще включват зелените критерии в рисковете за банковата система.

Изследване на сближаването между държавите-членки в ЕС под въздействието на декрабонизацията показва, че до сега намаляването на въглеродните емисии в ЕС не е водело до сближаване по основния показател БВП на човек. Докато за Зеления преход има ясни цели, политики и инструменти за постигането им, то за сближаването икономическото развитие на страните в този уникален преход, няма такива. Необходимо е да се активизират ефективни политики за да не доведе прехода до дивергенция в ЕС.
Според участниците в конференцията, под въздействието на Зеления преход финансовата система ще се преструктурира. Важно място намира пазарът на зелени облигации, който отбелязва ренесанс. Те са нараснали за последните три години с 43% в ЕС. В България все още няма издадени зелени облигации.
В бизнес панела цените на енергията бяха във фокуса на дискусията. Участниците достигнаха до извода, че високите цени на електроенергията са свързани с широк кръг фактори сред които слабата свързаност, дефектите в процеса на либерализация и международните фактори. Не трябва да се фокусираме само върху въглеродните емисии, произведени от самата енергетика – значителни емисии произвежда в България транспортът – публичният и частният.
Добри премери за успешен Зелен преход представи г-н Панчев за Тракия икономическа зона със заявка до 2024 всички фирми в зоната да са въглеродно неутрални. Фирмите имат собствени зелени планове, като в значителна степен те са постигнали изискванията за кръгова икономика. Въпросът е успешният опит да се пренесе и извън зоната.
В бизнес панела резултати от изследванията си представиха учени, които акцентираха върху поведението на потребителите и необходимостта гражданите да бъдат привлечени към зеления преход. Посочи се важността на маркировката за насърчаване на енергийната ефективност на домакинствата.
Някои изследвания в секторите на индустрията, строителството и туризма показват, че се очакват значителни дисбаланси, а проф. Христосков разви тезата за енергийна бедност на фирмите.
В панела посветен на социалните аспекти на зеления преход бяха дискутирани проблемите на енергийната бедност и методологическите подходи за нейното изчисляване, което има огромно значение за формулиране на ефективни политики за подкрепа. Счита се, че нараства енергийната бедност, а получаването на подкрепа от 1995 г насам трябва да се основава но нови подходи и методи, заявка за които беше направена на конференцията. Беше представена и методология за оценка на социалните разходи от преструктурирането на въглищните региони.
В панела посветен на регионалните аспекти на Зеления преход се очертаха основните предизвикателства за някои силно засегнати региони и риска за засилване на регионалната дивергенция. Учените не достигнаха до общо мнение за връзката между основните концепции тази за зелената и за устойчивата икономика, но има риск социалните аспекти да се подценят в хода на прехода. Ролята на образованието и „зелените университети“ се посочиха като ключови за формирането и мобилизирането на човешкия капитал, който ще реализира един успешен Зелен преход. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” направи заявка за превръщането си в средище на изследвания, анализи, генериране на предложения и обогатяване на учебните програми, за да формира творците на Зеления преход сега и в годините до 2050-а, която е обявена за годината на пълна декарбонизация.

