Изложба „Биографии и автобиографии“

1 юли – 30 септември 2025 г., Библиотека на Нов български университет, II етаж

Съществуват солидни научни мнения и доказателства, че биографията е най-ранният литературен жанр (първите подобни текстове датират от 26 век пр.н.е.). Същевременно до наши дни тя остава и едно от най-иновативните, модерни и впечатляващи с разнообразието и непредсказуемостта си полета на изящна словесност. Последното в немалка степен се дължи и на нейната „по-малка сестра“ – автобиографията. За първи, основополагащ базисните характеристики на въпросния поджанр, текст в рамките на западната цивилизация се смята „Изповеди“ на Аврелий Августин. На „модерността“ на същия дължат извънредно много екзистенциализмът и персонализмът на ХХ век. Дори в по-секуларните им и позиционирани далеч от теологичното мислене на „публично изповядващия се“ отец на Западната църква, варианти.

Повод за изложбата „Биографии и автобиографии“, представяща книги и аудио-визуални документи от библиотечните колекции на Нов български университет, е отбелязването на 26 юли на 140 години от рождението на френския писател Андре Мороа.

Централен фокус на изложбата в Библиотеката на НБУ е картографирането на рационалните и ирационални „маршрути на влияние“ на (авто)биографичното писане върху литературата като цяло, въз основа на предаването на личния екзистенциален и творчески опит през различните времена и столетия. Жанрът на биографията вдъхновява както концептуалната игра с него („Орландо“ на Вирджиния Улф), така и многообразните творчески стратегии чрез „микронаратива на животоописанието“ да бъде показана мащабната диалектика на голямата историческа картина на дадена епоха или поколение („Годините“ на носителката на Нобелова награда – Ани Ерно). Биографичните опити са разбира се и традиционен източник на радикална (само)ирония, както можем да научим от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Да не забравяме и синтезиралия в нещо трето и неподражаемо житейска история и литература, жанр на романизираната биография, процъфтял през миналия век в лицето на автори като Андре Мороа, Анри Троая, Морис Дрюон и други, които са също част от изложбата. Но като че ли парадоксално многостранния и авангарден дух на биографичното писане е уловил най-точно Махатма Ганди, който в предговора към своята автобиография настоява „Нямам за цел да напиша същинска автобиография. Просто искам да разкажа историята на моите експерименти с истината и тъй като животът ми не се състои от нещо друго, освен от експерименти, то и самата ми история ще приеме формата на автобиография.“

Съставената библиография към изложбата съдържа документи, които са част от традиционните колекции на Библиотеката. Всеки, който проявява интерес към нея, може да пише на имейл library@nbu.bg и ще я получи безвъзмездно до 30 септември 2025 г. В избраната библиография има 71 библиографски описания и съдържа препратки към съдържания на книги и аудио-визуални документи в библиотечния каталог на НБУ.

Сред изложените документи в библиотеката са „Автобиография“ от Бранислав Нушич, „Александър Велики“ от Морис Дрюон, „Байрон“ от Андре Мороа, „Бодлер“ от Жан-Батист Барониан, „Борис Виан“ от Клер Жюлиар, „Георги Марков: Снимки с познати“ от Инна Пелева, „Годините“ от Ани Ерно, „Животът на Бетховен“ от Едуард Ерио, „Кафка“ от Жерар-Жорж Льомер, „Латерна магика“ от Ингмар Бергман, „Фани Попова-Мутафова: Житие и страдание“ от Катя Кузмова-​Зографова, „C.S. Lewis: a biography“ от Андрю Норман Уилсън, „From noon to stary night: a life of Walt Whitman“ от Филип Калоу, „Gorky“ от Анри Троая, „Orlando“ от Вирджиния Улф, „The story of my experiments with truth“ от Махатма Ганди и редица други.

По изложба „Биографии и автобиографии“ работи екип от библиотекари и специалисти, съставители на библиографията са д-р Мая Дечева и Васил Димитров, библиографски редактор – Светлана Иванова и графичен дизайн на плаката – Георги Младенов.