Икономическата политика на Турция е насочена към стабилност на фона на обезценяването на лирата

Изборите в Република Турция през май 2023 г. сигнализираха за основна промяна в турската икономическа политика, тъй като правителството прие по-стандартни и последователни мерки, за да сложи край на период, белязан от отрицателни лихвени проценти и значително обезценяване на лирата. Местните избори през март 2024 г. показаха следваща стъпка в тази стратегия – с по-строги финансови условия, насочени към стабилизиране на икономиката, ограничаване на инфлацията и укрепване на макроикономическите основи на страната.

Може ли турският износ да се възползва от рязкото обезценяване на лирата?

В средата на 2021 г. Турция представи своята икономическа програма (TEP - Turkish Economic Program), насочена към стимулиране на производството, инвестициите, заетостта и износа. За да постигне тези цели, централната банка намали основния си лихвен процент от 19% на 8,5% между септември 2021 г. и май 2023 г. Вследствие на това турската лира се обезцени с близо 60% спрямо долара през този период, а инфлацията скочи от 19,3% през август 2021 г. до 85,5% през октомври 2022 г.

Въпреки първоначалните цели на TEP, обезценяването на лирата не донесе очакваните ползи. Между 2021 г. и 2023 г. турският износ е нараснал с 13,4% в номинално изражение, докато вносът се е вдигнал с 33%, увеличавайки търговския дефицит до 106 милиарда долара (9,5% от БВП) през 2023 г. спрямо 46 милиарда долара (6% от БВП) през 2021 г..

„Всъщност почти 95% от общия износ на Турция в номинално изражение идва от производствения сектор, насочен основно към страните от Европейския съюз (ЕС), чийто дял в общия износ на страната е близо 40%. Половината от този износ са продукти за производство, главно преработени суровини за промишлеността. Текстилът и облеклото, сектор с ниска добавена стойност, съставляват около 30% от износа на Турция, а среднотехнологичните продукти представляват около 80%. Поради фактът, че глобалната конкуренция в тези продуктови категории е ожесточена, турските компании са изправени пред искания от чуждестранни клиенти за понижаване на цените в случай на обезценяване на лирата. Това означава, че то не подпомага износа толкова силно, колкото се очакваше“, обяснява Пламен Димитров,  управител на Кофас България.

Въздействие на отрицателните реални лихвени проценти върху компаниите

Периодът на отрицателните реални лихвени проценти осигури на турските компании достъп до евтини кредити, което засили дейността им въпреки високата инфлация. Предприятията със значителен капитал и ценова мощ се възползваха особено от тази среда, тъй като имаха възможността да увеличат маржовете си и да прехвърлят разходите върху потребителите.

Въпреки значителното увеличение на разходите за производство и заплати (разходите за труд на единица продукция се повишиха с 270% между 2021 г. и 2023 г.), средата с много ниски лихвени проценти позволи на компаниите да поддържат своята рентабилност.

Последици от приемането на по-последователни икономически политики

От юни 2023 г. промяната в политиките беше белязано от увеличение на основния лихвен процент на Турската централна банка от 8,5% на 50% и повишаване на лихвените проценти по търговски заеми до 70%. Целта на тази мярка е да се ограничи вътрешното търсене, да се контролира инфлацията и да се стабилизира лирата.

Очаква се тази промяна да помогне за възстановяване на баланса на икономиката в средносрочен план. Прогнозите за 2024 г. показват растеж на реалния БВП от 3%, заедно с постепенно намаляване на инфлацията до 43% до края на годината. Дефицитът по текущата сметка, който намаля с 14 милиарда долара между първите тримесечия на 2023 г. и 2024 г., се очаква да продължи да се стеснява, като допълнително стабилизира икономиката.

Ако турските компании могат да се адаптират към тези нови финансови условия – да се възползват от възстановяването на външното търсене и да използват инициативи за регионално сътрудничество като проекта „Средният коридор“ (свързващ Европа и Азия през Кавказ и Каспийско море), може да се очаква устойчив и стабилен дългосрочен икономически растеж.